Сигнали по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения могат да бъдат подавани до „МАГНУМ-Д“ ЕООД, ЕИК: 831674421, чрез канал за вътрешно подаване на сигнали:
- На адрес на електронна поща whistleblowing@magnum-d.bg;
- До Централния офис на дружеството: гр. София, п.к. 1373
р-н Красна поляна, кв. Суходол, ул. Суходолска № 54, до служителя, определен за разглеждане на сигнали.
За регистрирането на сигнала се използва следният формуляр.
Според закона, не се образува производство по анонимни сигнали и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.
За подаване на сигнали или публично оповестяване на невярна информация съответното лице се наказва с глоба и засегнатото лице има право да претендира обезщетение.
Повече информация можете да откриете в настоящото уведомление в съответните секции.
Сигнали
Законът касае сигнали за:
1. нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз в областта на:
а) обществените поръчки;
б) финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
в) безопасността и съответствието на продуктите;
г) безопасността на транспорта;
д) опазването на околната среда;
е) радиационната защита и ядрената безопасност;
ж) безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;
з) общественото здраве;
и) защитата на потребителите;
к) защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни;
л) сигурността на мрежите и информационните системи;
2. нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз;
3. нарушения на правилата на вътрешния пазар по смисъла на Договора за функционирането на Европейския съюз, включително правилата на Европейския съюз и българското законодателство относно конкуренцията и държавните помощи;
4. нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане;
5. извършено престъпление от общ характер, за което сигнализиращо лице е узнало във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения;
6. нарушения на българското законодателство в областта на:
6.1. правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания;
6.2. трудовото законодателство;
6.3. законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.
Този закон се прилага, доколкото даден въпрос не е уреден по задължителен начин в друг задължителен акт.
Сигнализиращо лице
Сигнализиращо лице е физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение, станало му известно в качеството му на:
1. работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;
2. лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;
3. доброволец или стажант;
4. съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие;
5. лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици;
6. кандидат за работа, участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получил в това качество информация за нарушение;
7. работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване;
8. всяко друго сигнализиращо лице, което подава сигнал за нарушение, станало му известно в работен контекст.
Предпоставки за защита по закона и начини за подаване на информация
Защита се предоставя на сигнализиращо лице от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение.
Лице, подаващо сигнал за нарушения чрез вътрешен или външен канал по смисъла на закона, има право на защита, при условие че:
1. е имало основателна причина да счита, че подадената информация за нарушението в сигнала е била вярна към момента на подаването й и че тази информация попада в обхвата по секция „Сигнали“;
2. е подало сигнал за нарушение при условията и по реда на закона.
Лице, което публично оповестява информация за нарушение, има право на защита по закона, когато e имало основателна причина да счита, че информацията за нарушението е била вярна към момента на оповестяването й и че тази информация попада в обхвата по-горе, и е изпълнено някое от следните условия:
1. лицето е подало сигнал при условията и по реда на закона, но по сигнала не са били предприети съответни действия в сроковете, предвидени в закона;
2. лицето има основания да смята, че:
а) нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес или съществува риск от щети, които не могат да бъдат отстранени;
б) в случай на външно подаване на сигнал съществува риск от ответни действия или има вероятност нарушението да не бъде ефективно разгледано поради опасност от укриване или унищожаване на доказателства, съмнение за наличие на тайно споразумение между компетентния орган и извършителя на нарушението, или за съучастие на органа в нарушението, както и поради други специфични конкретни обстоятелства по случая.
Според закона, сигналът следва да се подава приоритетно чрез канал за вътрешно подаване на сигнали. В случай че има основателно предположение, че за сигнализиращото лице съществува риск от ответни, дискриминиращи го действия, както и че няма да бъдат предприети ефективни мерки за проверка на сигнала, сигналът може да бъде подаден чрез канал за външно подаване. С оглед високия обществен интерес от предотвратяване на нарушения на българското законодателство и на актове на Европейския съюз се насърчава публичното оповестяване на информация за такива нарушения. Лицата, публично оповестяващи такава информация, освен със закрилата по този закон се ползват и с установената в Конституцията закрила на свободно разпространяване на информация, при спазване на законовите предпоставки.
Лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, могат да избират начина за сигнализиране, като един, комбинация от два начина или и трите начина едновременно.
Вътрешно подаване на сигнал
Сигналът се подава до служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, писмено или устно. Устното подаване на сигнал може да се осъществи по телефона, а по искане на сигнализиращото лице – чрез лична среща в уговорен между страните подходящ срок.
Писменият сигнал се подава от подателя чрез попълване на формуляра по-горе. Устният сигнал се документира чрез попълване на формуляр от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия сигнала да го подпише.
Към сигнала могат да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения, и/или позоваване на документи, в т. ч. посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация.
Ако сигналът не отговаря на изискванията (не е предоставена информацията по формуляра), на сигнализиращото лице се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на сигнала. Ако нередовностите не бъдат отстранени в този срок, сигналът заедно с приложенията към него се връща на сигнализиращото лице.
Всеки сигнал се проверява по отношение на неговата достоверност. Не се разглеждат сигнали, които не попадат в обхвата на посочения закон и съдържанието на които не дава основания да се приемат за правдоподобни. Сигнали, които съдържат очевидно неверни или заблуждаващи твърдения за факти, се връщат с указание към подателя за поправка на твърденията и за отговорността, която той носи за набеждаване.
Обратна информация на подателя на сигнала за предприетите действия се предоставя в срок до три месеца след потвърждаването на получаването на сигнала, което се прави в 7-дневен срок след получаването.
Прекратяват се проверки по повтарящ се сигнал, който не съдържа нова информация от съществено значение за нарушение, по отношение на което вече има приключила проверка, освен ако нови правни или фактически обстоятелства не дават основание за предприемането на последващи действия.